аз се задължих да платя с мои средства на майсторите, които щяха да направят читалищен дол в селото. Още на другия ден след  събранието населението почна превозване на камени за целта. Първа кола с камени докара и стовари Георги стоименов Илиовски. Хората от махалите Велковска изкопха за зградата, тия от махала Найденска изрезаха дървения материал от селската гора, а останалите махали докараха камъните и превозиха дървения материял от планината. Наехме майстори - Александър П.Бантовски от село Ваксево, Милош от същото село и симеон Георгиев Чолячки от  наше село  - Тишаново.Спазарихме направата на читалщен дом до изграждане "кара-бина" включителон и покрив, по даден от нас план за сумата 9000 лева. След като майсторите изкараха зданието  втория етаж, учителя Никол(а -ред) АНгелов даде идея да направим и три тавански стаи,стълбища за тех и балкон на едната от тех. За това обаче майсторите поискаха още 2000 лева и аз се задълэжих да им броя и тази сума, направиха зданието и аз им броих от мене сумата 11 000 лева - хората са живи –(бел ред . - ръкописът е писан 70-те години  на миналия век  и се отнася за събития през 20-те и 30-те години). Това здание с 13 стаи е първият в околията читалищен дом освен град Кюстендил и до сега това сдание се използва:
кооперативни магазини, неколко години кметско наместничество, читална, кафене, 9 септември, а и до сега 24 години  за училище до трети прогимнализиален клас, агит- пункт  и прочие. За съжаление обаче сега общините - Църваришка, тъдето бе в нея село Тишаново, а и Вакесевската, към която е сега село Тишаново, не са дали стотинка наем на това бедно читалище в село, а и обединаната кооперация също.Местната читалищна управа, окръжния читалищен съвет, а и Централния такъв в София мълчат по тоя въпрос.Жалок но факт. Читалищните съвети, ще трябва да напвавят нещо. Населението от с. Тишаново виждайки нуждата от училище доброволон поде инициативата да направи такова, направи пак добровонолно за тая цел 40 000 тухли , докара около 100 к.м. камъни, около 500 цепки дърви, а и след 9 септември се запланува направата на училище, но досега не е направено нищо, а от направените тухли и камъни няма и следа Днес населинето е доста намалела, малдежто емигрира да търси работа по фабрики, а и много семейстав се пместиха в градовете. В селото се образува държавно стопанство, на което главния доход е от овощарство и тютюн-
             Културни паметници в селото ни са :стара черква правена от селяните на трите села, които са съставлявали едан община и в които е нямало черква, а именно - Тишаново, Църварица и ИЛия, та след запопването на Поп Иван дълго време е живеел в махала Гълъбовска и е поставил една дъска на един дъб в местността Орниците, която дъска е служила за клепало срещу празник та по оинициативата на свещника е  започнат строежа на черквата от трите села на местото подарено от Георги Лишковски, в местносттта реката. на празничен ден, населението от трите село идвали да принасят материал за направат на черквата на първо време камъни и то по липсата на  превозни средства се нареждали мовек до до човек на половин метър между ми местносттта Змиярника -където е имало и има и сега много камъни - до местото определено за строежа на черква и от ръка на ръка подавали камъните. Моята майка като момиче е взела уастие в този селски труд. Поп иван след направата на черквата е направил къщата си близу до нея и по този начин се е образувал центъра на селото. През 1902 г при едно земетресение олтара на черквата се събори и населението то мъзстанови с  печена тухла, пред 1926 покрина на на черквата се замени и турската керемида бе заменена с цигли и старата малка пукната камбана с нова такава. ОЩе от турско време дв местността "Речица " е имало голям хамбар, в кйто турците са съирали даджията на населението. Там на това място е образувана и общината на трите села - Цървариа, Тишаново и Илия, с първи кмет ИВан Спасев - наречен още Тишански, за който се носят наследени още и от съвременници много лоши слухове