През 60-те  години на миналия век света бе залят от  хипи-въланата. тя бе досат разнострано явление, и до днес никой не е определил дали това бе повече културен или предимно полтически феномен, но факт е че той повлия глобалон върху историята на САЩ и Европа. хипитата нямаха еднаквост на мисленето , като изключим протеста. Някои протестирха на база нежеланието за война (войната във Виетнам), други протестираха за повече граждански права ( покрай сбълъсъциет с черните), трети протестираха за съвсеме трети неща (сексуална свобода). В изместен смисъл това бяха едни млади анархисти, обединени от желанието да направят света по добър. някои се обединиха в комуни, други лежаха по затворите, терти станаха модни икони ( като Бийтълс и Ролинг Стоунс) и се превърнаах в част от системаат среущ която протестираах на млади години, защото тя започан да им носи добир пари.
    Без да навлизам в дълбоик детайли ще кажа че нещо подобин се случи и тук в България - в началоот на 90-години. В интерес на истината то вероятно би се случило и по рано, но в България имахем една "Тапа", бяхем запушени под "Похлупак" дълог вреем и никакви западин влияние не проникваха у нас чак до към каря на 70-те и началоот на 80-те години. Постепенно тапата се отвори малко по малок в културно отоншение, започнаах да навлизат нови неща във филмиет разбрахме, че и унса има проституция и кантранбанда, разрешени бяхем дългите коси и черните бради, появиха се дънките "Левис" и т.н.
        С Падането на берлинскщата стена се случи не само политическа революция, но преди всичок дълоочакваната културна (р)евюлюця(. "Щурците" и "Сигнал" подражаваха в твърдия рок на "Бийтълс", и "Ролинг Стоунс" и ",куин"   георги минчев съживи метала в стил  "металика", изгряха зведите на "ФСБ", "БТР", и новата  "Тангра", ежечасон слушахе Милена. по радиото неперстано звучеха песните на кирил Маричков и Валди Тотев - "Аз не съм комунист", "Клетва" , Вдигни Очи", Последен валс" и т.н. хората се обличаха с дънки и дънкови якета, пееха по улициете с една надежда за по-добър живот събираха се със стотици хиляди по площадите с идеята да изгонят БКП (БСП) от власт, обсадата продължаваше месеци,  жертав на еуфорията стана и Партийния дом. вече нямаше кой да забранява разни неща, нямаше член 1, нямаше ги омразните буквичик О и Ф. Роди се СДС, като контрапунктура на на червеното БСП. 1989 бе не толкова политечска реализиация колкото културно -идейна. хората можеха свободон да реализират идеите си без Паритята-държава да се меси. Това бе победа на Хипи-вълната, у нас която продължи докъм средаат на 90-те години, когато се повяхи ВИС и СИК. тогава все още вярвахме в утопията.
         Няма да примоням МРАЧНИТЕ  ГОДИНИ. само ще кажа с едн изречение, че Партията разбра че властта й се изплъзва на държавон ниво и направи всичок възможно да съхрани поне икономическите лостове над хората. Ето защо тя наложи нов похлупак, не толоква тежък защото в страната вече имаше плурализъм и медии които не се  подчиняваха, но не по-малок непрозрачен, защото основинят капитал бе в ръцеет на определин играчи, които се сменяха. Трябавше да минат 25 години (малок повееч отколокто са нужни в САЩ за да можеш да гласуваш) за да узрее обществото, до идеята че то трябав да смени кардинално цялата си политечсак класа.
това товеде до перманентни протести - през 2009 за ГМО-тата, през 2010 на БАН, после 2012 на ОРлов мост, през февруари 2013 срещу картелите на Топлофикация и сега през юни 2013 - срещу непрозрачноста на новите  управляващи, които дойдоха с голяма кошница. обществото ни взе пример от Гърция където протестират вече пета година, всеки ден, но ЕС и ЕЗ не само че не ги наказват в истинсикя смисъл на думата - изгонване - а им дават още и още пари и засилено внимание. Българите знаят че нямат какво повече да губят, при сравнение с  "фалираща Гъръция", "стабилна България" е в пъти по зле. Наблюдавайки как се протестир в Италиа, испания, Че даже и  във Фарниция постепно в обществото ни назяр идеята че и ние сем дължни сами да си търсим правата от политиците.
Днешното поколение на 30-годишните е точон това поколение  което "Мойсей трябавше да избие по пътя в пустинята за да се намери пътя към Ханаан". Поколението почти загина в ПТП и уличин схватки с цигани, емиграции и т.н. но Пътят към Светлото Бъдещеоще го няма и именно това доведе до новата Революция.
Разбира се има разлика от предишната в началото на 90-те - тогаав имаше несъмнени водачи Костов, Фори Светулката и Пимен, Мозер, Савон, венци Коня, Бакърджиев, Петър Дертлиев, Тренчев,Желю, Берон бяха личносит около които обществото се обедини. Днес такива личности няма ( Ясно защо). ЯНко петров и колегите му не могат  д поведат народа, а Десните са силон компрометирани,  Дори Реформаторския блок(дано да се случи) е силно съмнителен - ДБГ на Кунева и Зелените на Ковачева са с по-скоро леви разбирания, ДСБ и Синьо единство с про-скоро десно, Касил дал е центрист, а  Къде ще отиде СДС никой не знае (Въпреки че някой би могъл да каже че и сега както тогаав се зараждат ново Дясно и ново Ляво, след тежки родилни мъки).
 Като махнем настрана политическата ситуация обаче културната наподобява тази отпреди 25 години - няколок хиляди хора се събират, с цел да променят класовото деление в своето общество и най-вееч начина по-който полотиците ги представляват, като наложат нови правила. Тези  протестиращи се обличат по разкрепостено няко се правят на калуни, други изразяват сееб си надписи, въобещ човек отиде ли пред народното събрание има чувството че е отишъл на карнавала в Рио  де жагнейро. това е една втора хипи вълна и именно поради причина че хипата зоват за ненасилие и през 90-те години и сега протестите минават мирно. Те могат до доведат до промяна, но трябва
1) да са ужасно продължителни
2) да не допускат някой да ги яхне каквито опити се правят
Дори Чужденциет признават че протестите у нас не опасни за тях и понукога идват за кратко да участват в протестите. Именно тази кротка и незлоблива, но в същото време -  постоянна и артистичан форам на протестите привлича мноог хора. Това не е извращение, това е по скоро парад срещу  прехода.
Искрено се надявамв тази нова мода да се развие.
Тук правя една уговорка. Тези хора които днес протестистират са обединени в едно нещо - каво не искат - тази непозрачност да продължава - но те нямат една визия как да постигнат нещо различно. Трима души ще кажат три различин неща - един ще иска засилване на пълномощията на президента, втори -на общините, трети повееч власт на гражданите. Сила, но и слабост на тълпата е, че няма водач. сила е, защото политиците няма с кого да преговорят,  но също така е слабост, защото протестиращите няма как да си съзадат конкретна визия как да развият протеста си в едно по-добор бъдеще. колко ни е нужен човек сега като Левски - да бъде революционер, но в същото време и държавник и да мисли сто години напред.